Волейболното игрище по FIVB е 18 м на 9 м. Тази цифра почти никога не е тази, която има значение — волейболът в голяма степен се играе извън очертанията на игрището, а пространството около него е регламентирана част от съоръжението, а не просто любезност.
Свободната зона е цялото планиране при волейбола. Ако сгрешите тук, получавате игрище, при което дигане до граничната линия изпраща играча право в оградата.
Официални размери на волейболното игрище
- Игрище: 18 м на 9 м, с централна линия, разделяща две половини от по 9 м на 9 м
- Линия за атака: 3 м от централната линия от всяка страна
- Свободна зона: минимум 3 м от всяка страна за игра по FIVB
- Световни и официални състезания: 5 м по страните и 6,5 м по краищата
- Височина на мрежата: 2,43 м при мъжете, 2,24 м при жените
Височината на мрежата се намалява и по възрастови групи, затова игрище, което ще се ползва от юноши, се нуждае от регулируеми стойки, а не от фиксирана настройка. Това е добре да се изясни преди закупуване на стойки, защото последващото добавяне на регулиране е по-сложно от включването му в спецификацията.
Какво прави свободната зона с вашата площадка
При минимума на FIVB от 3 м, игрище с размери 18 м на 9 м се превръща в съоръжение с размери 24 м на 15 м. При изискванията за световни състезания то достига 28 м на 22 м. Самото игрище заема малко над половината от необходимото пространство.
- Рекреативно: около 2 м буферна зона, общо приблизително 22 м на 13 м
- FIVB: регламентираната свободна зона от 3 м, общо 24 м на 15 м
- Международно: 5 м по страните и 6,5 м по краищата — за големи състезания
Рекреативно игрище с около 2 м от всяка страна е реално и пълноценно за градини, къмпинги и училища. То не отговаря на изискванията на FIVB — и няма нищо лошо в това, ако никой не съди. Лошото е игрище без никаква буферна зона, защото при волейбола играчът, гонещ топката, тича назад с поглед нагоре.
Очистката нагоре също има значение. На закрито стандартният минимум е седем метра, а много зали не могат да го осигурят. На открито това престава да е ограничение — което е сериозен аргумент в полза на открита площадка.
Твърда настилка, не пясък
Волейболът на закрито и открито върху твърда настилка е различен спорт от плажния волейбол, и игрището го отразява: шест играча в отбор вместо двама, линия за атака, която има значение, и значително по-бързо движение, защото настилката ви връща вложената енергия.
Настилката трябва да осигурява сцепление при странично движение и да поглъща многократните кацания при блокиране и смачкване — най-тежките удари в спорта. Освен това трябва да е щадяща при падане, тъй като играчите ще удрят пода с предмишници и бедра на висока скорост. Омекотена модулна плочка върху подготвена основа се справя и с двете, а дренажът позволява откритото игрище да е проходимо скоро след дъжд.
Едно нещо за проверка: каквато и настилка да изберете, тя не трябва да е абразивна. Волейболът предизвиква по-интензивен контакт на кожата с пода от всеки друг спорт в тази категория.
Споделено пространство
Щедрата свободна зона на волейболното игрище го прави добър кандидат за многофункционална площадка, тъй като буферното пространство, което изисква, е достатъчно за разполагане на по-малки игрища наред с него. Волейболно съоръжение с размери 24 м на 15 м лесно побира игрище за бадминтон или пиклбол в същия правоъгълник.
Практическата сложност са стойките за мрежа. Волейболните стойки понасят голямо напрежение и се нуждаят от правилни вградени гнезда, затова планирайте позициите им заедно с основата, а не ги добавяйте по-късно.
Планиране на вашето игрище
Решете свободната зона първо, а игрището — после. Повечето хора подхождат обратно. Ако разполагате с 24 м на 15 м, имате регламентирано съоръжение. Ако имате 22 м на 13 м — разполагате с добро рекреативно игрище. Под тези размери помислете дали спорт с по-малко игрище не отговаря по-добре на пространството.
Форматите по-горе са предварително конфигурирани в дизайнера на игрища на OnCourt, където можете да зададете собствени размери, да видите свободната зона в мащаб и да получите цена преди изкопните работи.